Рудни  полезни изкопаеми  няма  в района. От нерудните се среща  флуорит. От няколко находища в страната, промишлено значение има само  находището до с.Палат, което е от жилен тип и е най – голямото на Балканите.В момента рудник “Славянка”с.Палат работи едва с 5% от капацитета си.От голямо значение за района е и наличието на мраморни залежи, заемащи 85% от Пирин планина. На територията на общината се намира най – голямото предприятие на Балканите за добив и обработка на мрамор. При тези темпове на развитие залежи има за 1 200 години напред. Съществуват и значителни залежи от варовик, създаващи предпоставки за развитие на вародобива.

Геоложки строеж.

В геоложко отношение Пирин планина представлява антиклинала в ядката, на която се намира гранитна маса. На запад по река Струма тази гранитна маса се свързва с кристалните шисти на Малешевска планина, от които предимно е изградена последната.

Геолого-Петрографският строеж на разглеждания район е сравнително еднообразен. Основните скали на територията са: гнайси, гранитогнайси и южно български  гранит  от най-стар / архаичен / произход; пясъчници ,  конгломерати и андезити от терциерен произход / плиоценски етаж /; речни  наноси – кватернерни  пясъци, глини и чакъли. Грубо пресметнато архаичните гнайси заемат около 85% от територията. Те са биотитови и двуслюдени  гнайси, едрозърнести  и средно зърнести, силно напукани  и дълбоко засегнати от процесите  на изветрянето. В  близост до селата  Игралище  и  Седелец  наред  с  гнайсите  се забелязват и гранитогнайси, които  са също  така дълбоко  засегнати   от  изветрянето и се  различават от биотитовите гнайси  само по състава  и  структурата си.