Всяка година Световният ден на водата се отбелязва на 22 март и има за цел да повиши осведомеността и да подтикне към действия за справяне с кризата с питейната вода и достъпа до санитарно-хигиенни условия. Събитието се координира от механизма на ООН за достъп до вода (ОНН–Вода), който представлява структура, управлявана от един или повече членове и партньори, с определен мандат. Темата е предложена предварително от координационния механизъм и е съобразена с годишната публикация на Доклада на ООН за развитието на водите в световен мащаб, публикуван от ЮНЕСКО от името на координационния механизъм на ООН, като изготвянето му се координира от Програмата на ЮНЕСКО за оценка на световните води.
Ключови факти:
 1,4 милиона души умират годишно, а животът на 74 милиона ще бъде съкратен, заради болести, свързани със замърсена вода, липса на канализация и лоша хигиена. (СЗО 2022);
Предотвратими заболявания като холера и коремен тиф представляват смъртна заплаха за общности, живеещи с недобре управлявани водоснабдителни и санитарни услуги, а последиците от заболявания свързани с чревни инфекции или недохранване могат да се отразят за цял живот.
 Днес 1 от 4 души (2 милиарда души) по света нямат достъп до безопасна питейна вода. (СЗО/УНИЦЕФ 2021);
„Безопасна“ е съкращение за официалния термин „безопасно управлявана“, което означава питейна вода, която е достъпна в жилищата или сградите, налична при необходимост и без опасно замърсяване.
 Почти половината от световното население (3,6 милиарда души) страда от липса на безопасни санитарни условия. (СЗО/УНИЦЕФ 2021);
„Безопасна канализация“ (официално „безопасно управлявана канализация“) е тоалетна, която не се споделя с други домакинства и където човешките отпадъци се изхвърлят безопасно на място или се отстраняват и третират извън обекта.
 1,8 милиарда души посещават или работят в здравни заведения без основни водоснабдителни услуги. (СЗО 2021);
Това означава, че почти една четвърт от световното население работи или се лекува в клиники или болници, където водоснабдяването е на повече от 30 минути пеша или се черпи от незащитен източник като извор, река или езеро.
 В световен мащаб 44 процента от битовите отпадъчни води не се пречистват безопасно. (ООН-Вода 2021)
Това означава, че почти половината от всички отпадъчни води на домакинствата (от тоалетните, мивките, канализацията и улуците) се връщат обратно в природата, без да бъдат пречистени.
 Влажните зони се пресушават за нуждите на селското стопанство, като повече от 50 процента от тях са загубени от 1900 г. насам. (Програма на ООН за околната среда)
Това е една от многото връзки между водната и климатичната криза. Загубата на влажни зони премахва местообитанията на много видове, намалява броя на жизненоважните растения, които улавят въглерод и унищожава екосистема, която естествено филтрира водата и защитава от наводнения.
 Очаква се глобалното търсене на вода да се увеличи с 55 процента до 2050 г., главно поради нарастващите нужди на производството (400 процента увеличение). (ОИСР 2012)
Нарастващото население на планетата ще консумира повече от всичко. Водата е ограничен ресурс под нарастващ натиск и затова спешно трябва да бъдем много по-ефективни и по-справедливи в това как се използва, къде и за кого.
 72 на сто от цялото количество водни ресурси се употребяват от селското стопанство, 16 на сто от общините за домакинствата и услугите и 12 на сто от промишлеността. (ООН-Вода 2021)
Селското стопанство е най-големият потребител на вода в света. Тъй като населението на планетата расте и изисква повече храна, ние трябва да направим земеделието много по-ефективно при използването на вода.
 Охлаждането на електроцентралите е отговорно за 43 процента от общото потребление на прясна вода в Европа (при повече от 50 процента в няколко страни) и почти 50 процента в САЩ. (ООН 2014)
Отново, това е връзка между действията по отношение на водата и действията по отношение на изменението на климата. Колкото по-бързо се отдалечим от водно-интензивното производство на енергия, толкова по-бързо можем да намалим емисиите на парникови газове и да намалим натиска върху водата.
 Само 24 държави съобщават, че всичките им трансгранични басейни са обхванати от споразумения за сътрудничество. (ЮНЕСКО и ИКЕ на ООН 2021)
По-голямата част от страните имат водни ресурси – езера, реки, подпочвени водоносни хоризонти, които се намират над или под национална граница. Тъй като търсенето на вода се увеличава и изменението на климата оказва своето влияние върху водните ресурси, съществува ясна необходимост държавите да си сътрудничат за управлението на тези жизненоважни ресурси.