ОУ “СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
с. ИЛИНДЕНЦИ
Първото училище в с.Илинденци е
създадено през есента на 1920 г. – то представлявало малка приземна
сграда разполагаща с две учебни стаи и още една стая, която служела
за учителска стая. Решението за откриване на училище е взето на
общоселско събрание. В примитивното начално училище са учителствали
първоучителите Петър Попангелов, Кръстьо Апостолов и др. През
учебната 1930/1931г. се разкрива прогимназиален курс. През 1945 г.
новопостроената сграда на училището е опожарена. С участието на
цялото село и подкрепата на кметските и общинските власти от 1950 г.
училището отново е със собствена сграда, която предоставя добри
условия за обучение и развитие на спортни, трудови и други дейности.
През 1961 г. към старата училищна
сграда се построява пристройка с шест нови класни стои, което
задоволявало нуждите на селото.
На 15.09.1962 г за първи път в
училището се разкрива VІІІ клас.
От 1966 г. да 1071 г. Директор на
училището е Екатерина Папукчиева. Една от нейните заслуги е
изграждането на каменно-бетонна ограда на училищния двор.
През 1972 г. се асфалтира училищния
двор и се подменя дограмата.
През 1976 г. се извършва
водоснабдяване на училището.
За по-добро онагледяване на учебния
материал се обзавеждат кабинети по химия, физика, биология и
рисуване. Не са забравени по това време и грижите за професионално
ориентиране на учениците, което се осъществява чрез кръжоци по
ракето- моделизъм, машинно конструиране, математика. В учебната
подготовка са потърсени възможности и за изграждане на полезни
трудови навици, за което се използват работилници по трудово
обучение и металообработване. В извънучилищната дейност са застъпени
много мероприятия- различни тематични вечери, вечери на професията,
организиране на срещи с поети, писатели и др. дейци на изкуството.
За учебната 2004/2005 година
тринадесет преподаватели и деветдесет ученика отвориха отново
вратите на основното училище в с.Илинденци. Учениците са
разпределени в осем паралелки, от които четири в началния етап на
основната образователна степен и четири в прогимназиалния етап.
Сформирани са и две полуинтернатни групи.
СОУ “Св. Паисий Хилендарски”
с. Микрево
Училището “Св.Паисий Хилендарски” в с.Микрево е
открито през 1923г. първоначално като начално училище с директор
Ангел Христов Петков. Първи прогимназиален клас се открива през
1931/1932 учебна година. През 1983/1984 учебна година училището
става със статут на ЕСПУ от
I -
X
клас.
Първата училищна сграда е построена със доброволен
труд и собствени средства от хората в селото и се състояла от две
класни стаи, надземно мазе и друга сграда, също от две стаи, за
жилище на учителя. През 1930г. училището се разширява с още две
класни стаи и канцелария, а през 1955г. се построява нова училищна
сграда – 6 класни стаи и голям салон. През 1968/69г. старата
училищна сграда е преустроена за общежитие. През 1986/87г. до
старата сграда е изградена столова и 6 класни стаи за
I-III
клас, а 1987г. започва изграждането на третия етаж от новата сграда.
Сградата, в която учат учениците от
I-III
клас 2000/2001г. се преотстъпва на Гранична полиция и всички ученици
от I-XI
клас се преместват в основната училищна сграда, където се води
обучението и до днес.
Поради намаляване броя на учениците през 2001/2002
учебна година няма осъществен прием в
IX клас и това
продължава до 2004/2005 г., в която отново има разкрит
IX
клас, непрофилирано обучение, 1 паралелка от 19 ученика.
В момента статутът на училището е Средно
общообразователно от I-XII
клас и в него се обучават общо 252 ученика, от тях 27 са пътуващи от
близките в общината села, за които има осигурен транспорт от
общината.
Сградният фонд на училището в момента се състои от 24
стаи. Четири стаи се ползват за канцеларии, 1 компютърен кабинет,
кабинет по биология, химия и музика, 2 хранилища, библиотека, стая
за архив и две работилници.
Броят на работещите в момента учители е 26, от които
1 директор, 1 педагогически съветник, 1 помощник на учителя на
I
клас и 6 възпитателя. Само трима от учителите са с полувисше
образование, а останалите са с висше образование и всички са
правоспособни учители.
В училището се изучават 2 чужди езика- английски и
немски, информатика и информационни технологии и групи по СИП с
желанието на учениците по математика, музика и физкултура.
Традиция за училището е да се честват всяка година
следните празници – 1 ноември/патронен празник на училището/,
Коледа, 19 февруари – Обесването на Васил Левски, 3 март –
Освобождението на България от турско робство, 22 март – Ден на
пролетта, 7 април – Ден на община Струмяни, 24 май , 1 юни –Ден на
детето. През учебната 2003/2004 год. училището чества своя 80
годишен юбилей, на който бе открита и паметна плоча на първия учител
Ангел Христов Петков.
- През месец Май 2004г. се честваха 160г. от
откриването на килийното училище в с. Горна Рибница, община Струмяни
– първото в Мелнишка околия.

Янко Граматиков, участник в национално –
освободителните борби в Гърция намерил убежище в Горна Рибница.
Срещу 600 гроша, събрани от местните първенци той спазарил даскал
Атанас от Дебърско, който в една стая от къщата на местен чорбаджия
събрал 14 деца, за да започнат да сричат черковнославянското четмо и
да си служат с калеми и плочки. Това се развива през 1827г. и е
първото организирано просвещение в сегашната община Струмяни. След
няколко години учението прекъсва, но се възстановява през 1844г. и
започва да приема ученици още от селата Гореме, Цапарево, Игралище и
други села. Училището е частно и функционира като обществена килия.
Негов учител е поборника за народни правдини и църковен деец Димитър
Икономов от Берово.
От 1861г. училището приема нов тип обществена
килия. Помещава се в пристройка към църквата.
Историческите събития по време на Кресненско –
Разложкото въстание довеждат до затварянето на училището през 1879г.
Възстановява го свещеник Димитър Иванов. В статистиката на
българските училища в Европейска Турция се сочи, че през учебната
1889 – 1900г. в него се учат 16 ученици и 4 забавачи. През 1903г.
когато пламва Илинденско – Преображенското въстание, училището пак е
затворено, но рибничани успяват да го открият отново към 1908г. и
така да продължи впоследствие още 8 десетилетия от ХХ век и сега, в
началните години на ХХІ век, макар и отдавна несъществуващо, да се
помни с многото си родолюбни дела и с известността на огнище,
започнало първо да пръска светлините на познанието.