Стопански отрасли

          Територията на община Струмяни се характеризира с най-ниска степен на индустриализация, което е обяснимо за досегашното и развитие. Това не става за сметка на селското стопанство.

 Селско стопанство.

До 1991 г. селското стопанство в бившия Благоевградски окръг има своя специфична структура, която определя мястото му в националното разделение на труда. Втози смисъл селското стопанство на селищна система Струмяни допълва тази структура с определена специализация предизвикана от релефните и почвено-климатични условия – насечен терен, почвена характеристика, категория на земята и климат подходящ за отглеждане на тютюн. От друга страна наличието на голям процент мери, пасища и естествени ливади предполага развитието на животновъдството.

Като цялата тази дейност е била съсредоточена в АПК”Огражден”, който включвал 37 814 дка стопанисвана земя, от която площа на обработваемата земя е 20 389 дка., а необработваемата , от които мери и пасища – 17 525 дка. Основна част от обработваемата земя е разположена по поречието на р.Струма.

След 1991 г. с оглед настъпилите политически промени се променя и начина на ползване на земеделските земи, които се раздържавяват и се връщат на собствениците им.

Района на община Струмяни се явява един от най топлите в страната, което определя предпоставки за развитието на силно топлолюбиви култури, тютюн, овощарство и др. Меката зима позволява презимуването на някой многогодишни видове, като: смокиня, нар, бадеми, маслини и др., а продължителния период без мраз е особено благоприятен за отглеждане на всички зеленчукови култури познати в България.

 Климатичните условия и развитието на растениевъдството, наличието на големи по площ естествени ливади и пасища са предпоставка за развитие на животновъдството в района, като най-разпространено е  отглеждането на овце.       

 Горско стопанство.

Горският фонд в община Струмяни се стопанисва от ДЛ “Струмяни”, 07434/3119,2085. На север ДЛ “Цапарево” граничи ДЛ “Кресна”, на юг с ДЛ “Сандански”, на запад с Македония, а на изток с ДЛ “Банско”, като включва и част от НП “Пирин”, на югозапад с ДЛ “Първомай”.

Територията на ДЛ “Цапарево” е разположена изцяло по източните склонове на  Малешевска планина – от централното и било до подножието и – леглото на р. Струма. Източните склонове на Малешевската планина са силно нагънати и пресечени от множество дълбоко врязани реки, долове и суходолия. Преобладава терен с височина от 200 до 600 метра, т.е. ниско планински терен, който заема 4,3 % от дърво производителната площ.

Наклона на терена е общо взето, значителен. Твърде малко са равните и полегати места (до 10⁰ С) – едва 1,1% от дърво производителната площ. Наклонените места 11⁰ С - 20⁰ С, заемат 11,3 %. Цялата останала площ, т.е. 87,6% е с наклон над 20%. Преобладаващи са канелено – горските почви.

Ерозията на почвите на територията на ДЛ”Цапарево” е повсеместно явление. Запазени от ерозия почви се срещат съвсем рядко. Най - силно ерозирани са оголените терени и клоносечните ридини, но измиване и обедняване на почвата се наблюдава и във всички насаждения, даже и във буковите насаждения от високите части на планините, които са и сравнително по – слабо засегнати от паша и неправилна сеч.

            Стръмните и обезлесени терени, песъчливите почви, засушливия климат, интензивното тютюнопроизводство и животновъдство, особено в миналото са благоприятствали и благоприятстват развитието на ерозионните процеси и в Пиринската част на територията. Изнасянето на почвите, засипването на земеделските почви и затлачването на напоителните системи причиняват ежегодно на селското стопанство големи загуби.

            Площната ерозия  се проявява в най – силна степен на голите и слабо облесени склонове земи. Разкъсаната често почти липсваща растителна покривка дава път на изветрителните процеси на основната скала и възможност на дъждовните води да изнасят посредством повърхностния транспорт огромни количества почвена маса и то от хумусно а кумулативния хоризонт на почвата.

Линейната ерозия се проявява главно във вдълбаване и оширяване на хидрографската мрежа. Най – интензивното развитие  на линейната ерозия е свързано с района на плиоценските наслаги около селата Илинденци и Струмяни.

Необходимо е борбата с ерозията да е предимно чрез лесо-културни мероприятия и по – малко чрез технико – укрепителни мероприятия и да продължава и за напред до пълното и ликвидиране.

Територията на ДЛ “Цапарево” попада в 2 лесо-растителни зони:

І. Дъбова зона;

ІІ. Буково – иглолистна зона.

Според надморската височина и  климатичните  особености, могат а се обособят 5 лесо-растителни района (под зони).

-         Преходен средиземноморски район -  /100 – 400 м.н.в./

-         Ниско планински район - /400-700 м.н.в./

-         Преход между І и ІІ зона - /700 – 1100 м.н.в./

-         Под зона ІІа - /1100 – 1400 м.н.в./

-         Под зона ІІб- /1400 – 1630 м.н.в./

Към преходно – средиземноморския район спада най – ниската част на територията, ивицата земя край река Струма, на която се намират тополовите култури на стопанството и дъбови гори. Нископланинския район обхваща дъбовите гори, смесените широколистни гори, изкуствено създадените гори (иглолистни и широколистни култури). Тук се намират и по - голяма част от горите със специално предназначение – защитните гори на окоренените терени. Преходът между ІІ и І зона се характеризира с букови гори, значително по запазени от дъбовите гори на нископланинския район. Но и сред тях се намират девастирали и клоносечни насаждения, част от които са вече превърнати в иглолистни и широколитни култури.

Към подзона ІІа спадат буковите гори в добро състояние и естествените бял борови гори – чисти и с примес от бук.

Подзона ІІб обхваща най – високата част на територията – билото на Малешевска планина и най – горната част на склоновете под билото, където се намират най – запазените букови гори.

Естествената растителност на територията на стопанството в миналото е била твърде разнообразна, но по късно с развитие на животновъдството и разширение на работните земи и върху стръмни терени, с въвеждане на често повтарящи се голи сечи, клоносечене и главосечене, започва процес на деградиране и опорояване на терена, девастиране на горите и промяна на състава им.Намалили са се иглолистните и буковите насаждения, почти изчезват зимния дъб, ясенът, липата, габърът, а се разширява участието на косматия дъб и келявия габър.

Тревната растителност е представена с типичните за дъбовите и буковите гори видове и с множество рудерални растения, настанили се след намесата на човека.

В дъбовите насаждения преобладават житните треви, орлова папрат, ягоди млечни, подъбиче, жълт кантарион и рудералите: живовляк, коприва и други. В буковите насаждения се срещат власатката, светликата, лазаркинята, копитникът, зъбарката, мъжката папрат, медуницата и други, а също някой от рудералните: коприва и други.

Разпространението на растителната покривка в Пиринската част от територията е обусловено от физико- географските условия и от стопанската дейност на човека. Обработването на земеделските култури е достигнало до 1400 – 1500 м.н.в. въпреки значителните наклони на терена, което в последствие е довело и до появата на ерозия. То е свързано и с унищожаване на горската растителност на значителни площи.

Разкриването на значителни залежи от мрамор доведе до усилено изземване на почвената покривка и изсичане на дървесната растителност. Към кариерите бяха прекарани гъсти мрежи от пътища, които спомагат за увеличаване на ерозионните процеси на един значителен район от Синанишкия участък на горското стопанство. Въпреки това се срещат чести букови и смесени от бук, ела, смърч, бял бор, черен бор и други типове гора. Месторастенията са предимно свежи до сухи, средно богати.

В смърчово – муровата зона дървесния състав е представен от бяло мурови, бяло борови, смърчови и смесени от същите видове насаждения.     

 Добивна промишленост.

Стопанската структура на община Струмяни се определя преимуществено от добивната и обработващата промишленост. Развитието на добивната промишленост се обуславя от наличието на територията на община Струмяни находище на мраморни залежи. Основното предприятие, занимаващо се с добив и обработка на мрамор е “Илинденци-мрамор” ЕАД. Напоследък с развитието на частната инициатива се откриха и  множество цехове за обработка на мрамор, като “ Бумар “ООД, “Българо – Гръцки мрамор”ООД, фирми утвърдени не само у нас, но и в чужбина .

Проявленията на флуоритовата минерализация в България имат ограничено разпространение. От няколко находища в страната промишлено значение има само находището до с. Палат, което се намира на територията на община Струмяни, това е мина “Славянка” за добив на флуорит.         

Промишленият профил се допълва от големия брой шивашки цехове – фирма “Балтекс”, фирма “Савиня”ООД и един месарски за производство на малотрайни колбаси в с. Струмяни.

Развитие има и дървопреработването – фирма “ К.Супорт” ООД, дърводелски услуги извършват  и още десет фирми в района., механизация на селското стопанство фирма “МУСС- Струмяни” ООД.